14 may 2023, 7:09

Един неразделен клас 

  Poesía » Filosófica, Civil
602 1 4
            Един неразделен клас

 

 

Отново заедно сме с усмивки на лица,

вдигаме с чаши по български наздравица.

Усмихнати хора с грейнали сега лица

отново са заедно със спомена от някога!

 

Пак сме заедно като пред черната дъска,

минаха години, но в нас остана вярата.

Вярата, че останала частица надежда, не тъга,

със съдби различни, но събира ни спомена.

 

Косите посребрели и малко променени,

но сме си ние от техникума хора същите.

Един неразделен клас, но малко уголемени,

но всъщност си оставаме деца по душа.

Тръгваме, но оставаме отново с надеждата,

че ще се срещнем отново, срещата на класа!

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??