Един неразделен клас

14.05.2023 г., 7:09 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

347 1 4

Отново заедно сме с усмивки на лица,

вдигаме с чаши по български наздравица.

Усмихнати хора с грейнали сега лица

отново са заедно със спомена от някога!

Пак сме заедно като пред черната дъска,

минаха години, но в нас остана вярата.

Вярата, че останала частица надежда, не тъга,

със съдби различни, но събира ни спомена.

Косите посребрели и малко променени,

но сме си ние от техникума хора същите.

Един неразделен клас, но малко уголемени,

но всъщност си оставаме деца по душа.

Тръгваме, но оставаме отново с надеждата,

че ще се срещнем отново, срещата на класа!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.