Един неразделен клас
Един неразделен клас
Отново заедно сме с усмивки на лица,
вдигаме с чаши по български наздравица.
Усмихнати хора с грейнали сега лица
отново са заедно със спомена от някога!
Пак сме заедно като пред черната дъска,
минаха години, но в нас остана вярата.
Вярата, че останала частица надежда, не тъга,
със съдби различни, но събира ни спомена.
Косите посребрели и малко променени,
но сме си ние от техникума хора същите.
Един неразделен клас, но малко уголемени,
но всъщност си оставаме деца по душа.
Тръгваме, но оставаме отново с надеждата,
че ще се срещнем отново, срещата на класа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
