Говориш безсмислици...
и се мислиш за свръх елитарен.
Наистина ли ме имаш...
за толкова елементарен?
Казваш, че за мен работиш...
моля те, недей... гадно е!
Бил си някакъв...
стълб на обществото... срамно е.
Паметник...
на човешката наивност.
Гротеска...
плод на моята пасивност.
Изглеждаш зле...
на слепите си вече цар.
Дори в дизайнерски парцали...
избирани от селския PR.
Нима за толкова години не разбра...
че съществуваш по една причина?
Противен си, но не заслужаваш...
убит да бъдеш, почит за малцина.
© Светлин Todos los derechos reservados
обаче нещо не се е получил стих, който да изплющи като шамар.