Нарекоха ме и сладур...
А колко съм добър - не знам.
На думи поетични - трубадур,
във моя крехък трубадурски храм.
Но аз ги пиша тез слова,
защото те са от душа.
И тези думи в моята глава
не искам точно тях да заглуша.
Затуй ги пращам в интернет
и другите да ги четат.
И ако, Боже, имам и късмет
от тях и риза ще ми изплетат.
Ще си остана аз сладур...
И колко съм добър ще знам.
Един познат затихващ трубадур
в един отворен за душата храм.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados