4.09.2015 г., 15:32

Един поет-сладур

1.3K 0 12

Нарекоха ме и сладур...

А колко съм добър - не знам.

На думи поетични - трубадур,

във моя крехък трубадурски храм.

 

Но аз ги пиша тез слова,

защото те са от душа.

И тези думи в моята глава

не искам точно тях да заглуша.

 

Затуй ги пращам в интернет

и другите да ги четат.

И ако, Боже, имам и късмет

от тях и риза   ще ми изплетат.

 

Ще си остана аз сладур...

И колко съм добър ще знам.

Един познат затихващ трубадур

в един отворен за душата храм. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...!!!
  • Пиши си от душа и да не ти пука! поздрав!
  • Нещата са си за поетично пончо, текила и мариачи.

    Джак
  • От сърце Ви благодаря, Приятели, за хубавите отзиви и за оценките!
    Особено се радвам на констатациите на Мисана и на Илко!Това за мене
    е мощен стимул да продължа да пиша!
    Желая Ви всичко най- добро на този свят!!!
  • Аплодисменти за "Един поет-сладур"!Беше ми приятно след уморителния ден за мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...