Нарекоха ме и сладур...
А колко съм добър - не знам.
На думи поетични - трубадур,
във моя крехък трубадурски храм.
Но аз ги пиша тез слова,
защото те са от душа.
И тези думи в моята глава
не искам точно тях да заглуша.
Затуй ги пращам в интернет
и другите да ги четат.
И ако, Боже, имам и късмет
от тях и риза ще ми изплетат.
Ще си остана аз сладур...
И колко съм добър ще знам.
Един познат затихващ трубадур
в един отворен за душата храм.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Беше ми приятно след уморителния ден за мен!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
