glezlio1 (Христо Вьлчев) glezlio1 (Христо Вьлчев)
10
29 mar 2011, 20:30

Един приятел...

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

 

Един приятел страдаше...

Един приятел плачеше до мен...

Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...

Един приятел, когото късно, може би, открих...

При един приятел днес нозе присвих...

Един приятел в свойте воли и неволи ме прие и не попита

кой съм, а вратите в своя дом отвори и направи ми кафе...

Един приятел стардаше...

Един приятел плачеше до мен...

Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Вьлчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0