Един приятел страдаше...
Един приятел плачеше до мен...
Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...
Един приятел, когото късно, може би, открих...
При един приятел днес нозе присвих...
Един приятел в свойте воли и неволи ме прие и не попита
кой съм, а вратите в своя дом отвори и направи ми кафе...
Един приятел стардаше...
Един приятел плачеше до мен...
Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...
© Христо Вьлчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
