Ангар (Ангел Чортов)
8 795

30 ene 2009, 15:41

Един професор с дървена глава

Poesía » De humor

735 0 5

Имаше един професор -

хъркаше като компресор.

Бе масивен. При това

беше с дървена глава.

Имаше един кълвач.

Дали някой го научи,

или просто тъй се случи -

щом професорът излезе

на разходка край реката,

ще се спусне от върбата,

ще му кацне на главата,

и по нея барабàни,

и със бръмбари се храни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

хайде стига, бе, как пък ти хрумна?!

2009-01-31T20:10:28+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Благодаря ви за усмивките, Таня, Видрице, Катя, Вальо и Идими-Дойдими. И на тебе благодаря за пънчето, Горска фейо - много ще ми послужи! И ти, Райсън, не се безпокой - които ни обичат, всякак и винаги ще си ни обичат!
Ама хак им си е на професорите такава закачка: стига са се подигравали, че всички студенти били като кучетата - гледат умно, но нищо не могат да кажат!

2009-01-31T10:39:42+02:00
pavl64 (Павлина Петкова)

Не само усмивки, а и един прояден от червеи и ларви дънер есемесно по вятъра ти пращам.
С поздрави- горската фея.

2009-01-30T22:47:30+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Усмихна ме!

2009-01-30T17:48:49+02:00
rajsun (Райчо Русев)

!
Де го тоя кълвач?
На мен бръмбарите в главата ми изядоха коренчета на косата и сега нямам хич(((

2009-01-30T16:08:50+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0