30 янв. 2009 г., 15:41

Един професор с дървена глава

738 0 5
 

Имаше един професор -

хъркаше като компресор.

Бе масивен. При това

беше с дървена глава.

 

Имаше един кълвач.

 

Дали някой го научи,

или просто тъй се случи -

щом професорът излезе

на разходка край реката,

ще се спусне от върбата,

ще му кацне на главата,

и по нея барабàни,

и със бръмбари се храни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хайде стига, бе, как пък ти хрумна?!
  • Благодаря ви за усмивките, Таня, Видрице, Катя, Вальо и Идими-Дойдими. И на тебе благодаря за пънчето, Горска фейо - много ще ми послужи! И ти, Райсън, не се безпокой - които ни обичат, всякак и винаги ще си ни обичат!
    Ама хак им си е на професорите такава закачка: стига са се подигравали, че всички студенти били като кучетата - гледат умно, но нищо не могат да кажат!
  • Не само усмивки, а и един прояден от червеи и ларви дънер есемесно по вятъра ти пращам.
    С поздрави- горската фея.
  • Усмихна ме!
  • !
    Де го тоя кълвач?
    На мен бръмбарите в главата ми изядоха коренчета на косата и сега нямам хич(((

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...