15 abr 2011, 13:31

Един път се става на осемнайсет

  Poesía
573 0 0

 

Един път се става на осемнайсет

- Един път се става на осемнайсет -
животът започвал тогава.
Пак дните броиш, зачеркваш, пресмяташ.
Почакай, момче, спри се малко.
Чуй моят баща какво ме научи -
с търпение всичко постигай.
Спечелиш ли нещо, друго ще губиш -
виж, твоето детство отмина.
Не бързай, момче, да грабнеш живота,
препъваш се още, ще паднеш.
Приятели имаш, но те са без опит,
на патили повече вярвай.
Недей ме кори. Страхувам се, сине -
животът за всеки е важен.
На дядо си носиш честното име,
пази го и то ще те пази.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...