Един път се става на осемнайсет
- Един път се става на осемнайсет -
животът започвал тогава.
Пак дните броиш, зачеркваш, пресмяташ.
Почакай, момче, спри се малко.
Чуй моят баща какво ме научи -
с търпение всичко постигай.
Спечелиш ли нещо, друго ще губиш -
виж, твоето детство отмина.
Не бързай, момче, да грабнеш живота,
препъваш се още, ще паднеш.
Приятели имаш, но те са без опит,
на патили повече вярвай.
Недей ме кори. Страхувам се, сине -
животът за всеки е важен.
На дядо си носиш честното име,
пази го и то ще те пази.
© Мирослава Петрова Todos los derechos reservados