Apr 15, 2011, 1:31 PM

Един път се става на осемнайсет

  Poetry
577 0 0

 

Един път се става на осемнайсет

- Един път се става на осемнайсет -
животът започвал тогава.
Пак дните броиш, зачеркваш, пресмяташ.
Почакай, момче, спри се малко.
Чуй моят баща какво ме научи -
с търпение всичко постигай.
Спечелиш ли нещо, друго ще губиш -
виж, твоето детство отмина.
Не бързай, момче, да грабнеш живота,
препъваш се още, ще паднеш.
Приятели имаш, но те са без опит,
на патили повече вярвай.
Недей ме кори. Страхувам се, сине -
животът за всеки е важен.
На дядо си носиш честното име,
пази го и то ще те пази.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...