18 oct 2008, 15:42

Един различен свят

  Poesía
1.4K 0 6


С всеки ден светът ни се променяше
изгасваха милионите слънца.
И само тя - носталгията ни обземаше,
притихнала по нашите лица.

И този свят е вече толкова различен,
отблъснат и предаден отведнъж,
за нас бе той така обичан,
сега поен е само с кървав дъжд.

Сълзи за всичко пропиляно,
що бранили сме с нашите мечти.
Сърцето ни не ще забрави всичкото видяно,
а само тихо в нас ще замълчи.


                                     15:32
                                      15.10.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...