18 oct 2008, 15:42

Един различен свят

  Poesía
1.4K 0 6


С всеки ден светът ни се променяше
изгасваха милионите слънца.
И само тя - носталгията ни обземаше,
притихнала по нашите лица.

И този свят е вече толкова различен,
отблъснат и предаден отведнъж,
за нас бе той така обичан,
сега поен е само с кървав дъжд.

Сълзи за всичко пропиляно,
що бранили сме с нашите мечти.
Сърцето ни не ще забрави всичкото видяно,
а само тихо в нас ще замълчи.


                                     15:32
                                      15.10.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...