Oct 18, 2008, 3:42 PM

Един различен свят

  Poetry
1.4K 0 6


С всеки ден светът ни се променяше
изгасваха милионите слънца.
И само тя - носталгията ни обземаше,
притихнала по нашите лица.

И този свят е вече толкова различен,
отблъснат и предаден отведнъж,
за нас бе той така обичан,
сега поен е само с кървав дъжд.

Сълзи за всичко пропиляно,
що бранили сме с нашите мечти.
Сърцето ни не ще забрави всичкото видяно,
а само тихо в нас ще замълчи.


                                     15:32
                                      15.10.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...