18.10.2008 г., 15:42

Един различен свят

1.4K 0 6


С всеки ден светът ни се променяше
изгасваха милионите слънца.
И само тя - носталгията ни обземаше,
притихнала по нашите лица.

И този свят е вече толкова различен,
отблъснат и предаден отведнъж,
за нас бе той така обичан,
сега поен е само с кървав дъжд.

Сълзи за всичко пропиляно,
що бранили сме с нашите мечти.
Сърцето ни не ще забрави всичкото видяно,
а само тихо в нас ще замълчи.


                                     15:32
                                      15.10.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...