25 jun 2022, 8:04

Един Светулко тихичко без думи

  Poesía
991 4 5

В тиха, лятна нощ през юни
в разгара на нощната тъма,
един Светулко тихичко без думи,
по терлички напусна си дома.

От омаята на Еньовия празник,
от повика на самодивите в нощта,
запали светлината  на своя заник
и полетя да си търси той жена.

Засвятка с честотата на мерака,
антените приглади за обхват,
сигнал изпрати булка да го чака,
да я люби със светлинния похват.

 Дори  когато  не е юни,
и е минал  Еньовия ден,
светулките - Души летят в крилати думи
Светлината сеят тук, зареждат теб и мен!



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...