Jun 25, 2022, 8:04 AM

Един Светулко тихичко без думи

  Poetry
990 4 5

В тиха, лятна нощ през юни
в разгара на нощната тъма,
един Светулко тихичко без думи,
по терлички напусна си дома.

От омаята на Еньовия празник,
от повика на самодивите в нощта,
запали светлината  на своя заник
и полетя да си търси той жена.

Засвятка с честотата на мерака,
антените приглади за обхват,
сигнал изпрати булка да го чака,
да я люби със светлинния похват.

 Дори  когато  не е юни,
и е минал  Еньовия ден,
светулките - Души летят в крилати думи
Светлината сеят тук, зареждат теб и мен!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...