Jun 25, 2022, 8:04 AM

Един Светулко тихичко без думи

  Poetry
988 4 5

В тиха, лятна нощ през юни
в разгара на нощната тъма,
един Светулко тихичко без думи,
по терлички напусна си дома.

От омаята на Еньовия празник,
от повика на самодивите в нощта,
запали светлината  на своя заник
и полетя да си търси той жена.

Засвятка с честотата на мерака,
антените приглади за обхват,
сигнал изпрати булка да го чака,
да я люби със светлинния похват.

 Дори  когато  не е юни,
и е минал  Еньовия ден,
светулките - Души летят в крилати думи
Светлината сеят тук, зареждат теб и мен!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...