25.06.2022 г., 8:04

Един Светулко тихичко без думи

989 4 5

В тиха, лятна нощ през юни
в разгара на нощната тъма,
един Светулко тихичко без думи,
по терлички напусна си дома.

От омаята на Еньовия празник,
от повика на самодивите в нощта,
запали светлината  на своя заник
и полетя да си търси той жена.

Засвятка с честотата на мерака,
антените приглади за обхват,
сигнал изпрати булка да го чака,
да я люби със светлинния похват.

 Дори  когато  не е юни,
и е минал  Еньовия ден,
светулките - Души летят в крилати думи
Светлината сеят тук, зареждат теб и мен!



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...