2 sept 2015, 19:46

Един уличен фукльо

  Poesía
701 0 6

Един уличен фукльо

 

Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука.


Ден търпях, даже няколко дни,
ала той прекалява.
Имам котка (за него — магнит)
в серенади среднощ я възпява.

 

Днес обаче разбрах, че и тя
май е влюбена също.
Дълго конти се, чак заблестя
в белоснежна и пухкава кръшност.

 

После спря се на прага за миг
и ми махна с опашка.
И си тръгна — с един Bel Ami,
с кърпен потник и вид сиромашки.

 

Трубадурът проскубан свали
най-елитната котка.
Тя избяга, а мен ме боли
и лекувам скръбта си със водка.

 

Днес обаче познайте какво? —
Бегълката се върна!
И под топлия син небосвод
осем пухкави топки прегърнах.

 

Цвета Иванова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мернах едно Ваше стихотворение и трябваше да прочета всичките. Ритъмът Ви е заразителен. Думите Ви са прекрасни - хем ме карат да се усмихвам, хем да се замислям. Изобщо - много, много, много ми харесва цялото Ви творчество!
    А това стихотворение ме усмихна невероятно много. Едно такова топло и миличко ми стана на душата, а хем е и забавно :Р (А и доста вътрешно ме докосна, че и моята госпожица наскоро избяга с един махленски сваляч... и сега се надявам да ѝ омръзне и на нея скоро семейният живот и да си дойде ) Вече съм Ви фенка!
  • Благодаря, Ви!!! Радвам се, че харесахте стиха! Лека вечер и много усмивки за всеки!
  • Стопли ми сьрцето!
  • Благодаря за усмивката...
  • Много сладкоооо!
    Поздрави, Цвети!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...