Sep 2, 2015, 7:46 PM

Един уличен фукльо

  Poetry
698 0 6

Един уличен фукльо

 

Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука.


Ден търпях, даже няколко дни,
ала той прекалява.
Имам котка (за него — магнит)
в серенади среднощ я възпява.

 

Днес обаче разбрах, че и тя
май е влюбена също.
Дълго конти се, чак заблестя
в белоснежна и пухкава кръшност.

 

После спря се на прага за миг
и ми махна с опашка.
И си тръгна — с един Bel Ami,
с кърпен потник и вид сиромашки.

 

Трубадурът проскубан свали
най-елитната котка.
Тя избяга, а мен ме боли
и лекувам скръбта си със водка.

 

Днес обаче познайте какво? —
Бегълката се върна!
И под топлия син небосвод
осем пухкави топки прегърнах.

 

Цвета Иванова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мернах едно Ваше стихотворение и трябваше да прочета всичките. Ритъмът Ви е заразителен. Думите Ви са прекрасни - хем ме карат да се усмихвам, хем да се замислям. Изобщо - много, много, много ми харесва цялото Ви творчество!
    А това стихотворение ме усмихна невероятно много. Едно такова топло и миличко ми стана на душата, а хем е и забавно :Р (А и доста вътрешно ме докосна, че и моята госпожица наскоро избяга с един махленски сваляч... и сега се надявам да ѝ омръзне и на нея скоро семейният живот и да си дойде ) Вече съм Ви фенка!
  • Благодаря, Ви!!! Радвам се, че харесахте стиха! Лека вечер и много усмивки за всеки!
  • Стопли ми сьрцето!
  • Благодаря за усмивката...
  • Много сладкоооо!
    Поздрави, Цвети!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...