Един уличен фукльо
Един уличен фукльо
Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука.
Ден търпях, даже няколко дни,
ала той прекалява.
Имам котка (за него — магнит)
в серенади среднощ я възпява.
Днес обаче разбрах, че и тя
май е влюбена също.
Дълго конти се, чак заблестя
в белоснежна и пухкава кръшност.
После спря се на прага за миг
и ми махна с опашка.
И си тръгна — с един Bel Ami,
с кърпен потник и вид сиромашки.
Трубадурът проскубан свали
най-елитната котка.
Тя избяга, а мен ме боли
и лекувам скръбта си със водка.
Днес обаче познайте какво? —
Бегълката се върна!
И под топлия син небосвод
осем пухкави топки прегърнах.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
) Вече съм Ви фенка!
