Един въпрос

Музиката. Ритъма.

Бавно. Плавно. Грациозно.

Хората пляскат.

Смеят се.

Танци. Тялото им лети.

Душата тъжи.

Едно момче и две блестящи очи.

Не знам къде съм. А къде си ти?

Нощта е тиха. Мрачна и сама.

Студена. Разбита – търсеща стъклените парченца от своята душа.

Бавно, по-бавно усещам разтапянето  на сърцето си.

Горещо. Горящо.

Пиша без да спирам. Думите просто преливат.

Ти и безкрайната усмивка, караща очите ми да парят.

Ти и пъстрите очи, спиращи дъха  в мен.

Ти и топлите ръце, допълващи всяка частичка  от тялото ми.

Чувам гласа ти. Но не те вижда.

Знам че си тука. Но не те чувствам.

Звездите – светят. А черното зад тях просто прелива от емоции.

Както вълната се разбива в скалите, така то разбива се в звездите.

И всичко засиява.

Небето свети. Красота.

Отново не знам къде съм. А къде си ти?