5 апр. 2017 г., 01:48

Един въпрос

568 2 0

Един въпрос

 

Музиката. Ритъма.

Бавно. Плавно. Грациозно.

Хората пляскат.

Смеят се.

Танци. Тялото им лети.

Душата тъжи.

Едно момче и две блестящи очи.

Не знам къде съм. А къде си ти?

Нощта е тиха. Мрачна и сама.

Студена. Разбита – търсеща стъклените парченца от своята душа.

Бавно, по-бавно усещам разтапянето  на сърцето си.

Горещо. Горящо.

Пиша без да спирам. Думите просто преливат.

Ти и безкрайната усмивка, караща очите ми да парят.

Ти и пъстрите очи, спиращи дъха  в мен.

Ти и топлите ръце, допълващи всяка частичка  от тялото ми.

Чувам гласа ти. Но не те вижда.

Знам че си тука. Но не те чувствам.

Звездите – светят. А черното зад тях просто прелива от емоции.

Както вълната се разбива в скалите, така то разбива се в звездите.

И всичко засиява.

Небето свети. Красота.

Отново не знам къде съм. А къде си ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ан-мари Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...