4 sept 2014, 17:41

Един във друг

798 0 0

Случайно срещнах те и припознах се

във изрисуваната бяла роза,

от картината прашна,

изтъкана от истински чувства.

 

Усетих те във себе си и се запитах:

Дали си истина и ми се случваш?

Душата ми от мрака разбунтувана се пита

дали си истинска или си лудост.

 

Доверявам се на сърцето си.

Не знам, кога ще стигна до теб 

и ти до мен, 

но ще те взема...

и ние двамата, един във друг ще си останем сплетени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...