Случайно срещнах те и припознах се
във изрисуваната бяла роза,
от картината прашна,
изтъкана от истински чувства.
Усетих те във себе си и се запитах:
Дали си истина и ми се случваш?
Душата ми от мрака разбунтувана се пита
дали си истинска или си лудост.
Доверявам се на сърцето си.
Не знам, кога ще стигна до теб
и ти до мен,
но ще те взема...
и ние двамата, един във друг ще си останем сплетени.
© Виктор Георгиев Всички права запазени