4.09.2014 г., 17:41

Един във друг

793 0 0

Случайно срещнах те и припознах се

във изрисуваната бяла роза,

от картината прашна,

изтъкана от истински чувства.

 

Усетих те във себе си и се запитах:

Дали си истина и ми се случваш?

Душата ми от мрака разбунтувана се пита

дали си истинска или си лудост.

 

Доверявам се на сърцето си.

Не знам, кога ще стигна до теб 

и ти до мен, 

но ще те взема...

и ние двамата, един във друг ще си останем сплетени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...