Sep 4, 2014, 5:41 PM

Един във друг

  Poetry » Love
794 0 0

Случайно срещнах те и припознах се

във изрисуваната бяла роза,

от картината прашна,

изтъкана от истински чувства.

 

Усетих те във себе си и се запитах:

Дали си истина и ми се случваш?

Душата ми от мрака разбунтувана се пита

дали си истинска или си лудост.

 

Доверявам се на сърцето си.

Не знам, кога ще стигна до теб 

и ти до мен, 

но ще те взема...

и ние двамата, един във друг ще си останем сплетени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...