... и влиза тя
с ефирна, черна рокля,
ухаеща на момина сълза,
целува го,
а той настръхва,
отдават се отново на страстта.
Диви, желаещи се,
не могат да се насладят,
бурни,
жаден той за нея,
създадена за него тя,
безспир, желаят се, във вечността.
© Петя Петрова Todos los derechos reservados
Ах, тези влюбени мечти!
Дали ще сме със теб почти
любовно страдащи, или?