ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете.
Надянал панталонките си в синьо,
дори и да изглеждам вече зле,
направо съм махленски Роналдиньо! –
бележа гол! – от тъч и от воле.
Макар и вече стар – на сто години! –
надеждица в душата ми кълни.
Все тъй съм влюбен в изгревите сини ...