ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО

... не знам какво е пролетна умора,

пък и не ми се мисли въобще! –

с хлапетата мачле разцъквам в двора

и като тях съм – слънчево дете.

Надянал панталонките си в синьо,

дори и да изглеждам вече зле,

направо съм махленски Роналдиньо! –

бележа гол! – от тъч и от воле.

Макар и вече стар – на сто години! –

надеждица в душата ми кълни.

Все тъй съм влюбен в изгревите сини

и в идещите светли бъднини.

Защо със мрачни мисли да се мъча?

Животът е последен наш дебют! –

от центъра, от дузпата, от тъча

ни бие безпощаден сетен шут.

Простете ми за този оптимизъм?

Преди и върху мен да падне мрак,

във спомена за детството си влизам

със риск да ви изглеждам на глупак.

Дано над вас небето да е синьо! –

и утре да разцъкнем пак мачле.

В Поезията аз бях Роналдиньо.

И – мисля, че не се представих зле.

27 март 2023 г.

гр. София, 18, 15 ч.