Единачка...*

Сама ли стана Единачка,

или Животът те направи!?..

Той много дълго ли те мачка

и да те пусне ли забрави?...

А страшно е и да помисля:

сама във цялата Вселена!...

(И Вечността се обезсмисля

когато е несподелена!...)

Нима не е съвсем естествено

да те прихване мъж през рамо?...

О, Самотата е божествена,

но тя за Богове е само!..

Каква ти е вината?..Боже,

какво от себе си направи?..

Как тъй да се живее може?...

... Какво пропусна и забрави,

а бе единствено възможно

и ето как дойде до тука:

и днес измъчва те безбожно,

ненужна никому поука!...

Сега се правиш, че проблема

не е във теб и Самотата

и сменяш бързо тая тема

във спора труден със Съдбата,

но как във диалога сложен

със себе си, ще оправдаеш

в душата Празника отложен-

това дори сама не знаеш!...

... А като случат  се в зареда

и тържества едни безкрайни,

то мъничката ти победа

е нейде да избягаш тайно...

Дори забравила навярно

рожденият си ден кога е-

не каниш никого отдавна...

Кой нещо да ти пожелае!...

Но във житейската си врява,

че си щастлива в Самотата

твърдиш и всеки да повярва

могъл би, освен теб самата!...

А то е като алкохола-

когато здраво те опие

не си признаваш доброволно,

дори Светът да ти се вие...

И Вятър есенен понесъл

сам сухи тръни из полята-

във порива си по е весел

от образа на Самотата...

...Каква Самотница Велика

от себе си направи, Боже!...

...И как във тоя Свят пък никой

да тръгне с теб не ти предложи!..

д-р Коста Качев

*всички образи и събития са напълно измислени,

но образът на Самотата е: ужасяващо реален.