Единачка...*
Сама ли стана Единачка,
или Животът те направи!?..
Той много дълго ли те мачка
и да те пусне ли забрави?...
А страшно е и да помисля:
сама във цялата Вселена!...
(И Вечността се обезсмисля
когато е несподелена!...)
Нима не е съвсем естествено
да те прихване мъж през рамо?...
О, Самотата е божествена,
но тя за Богове е само!..
Каква ти е вината?..Боже,
какво от себе си направи?..
Как тъй да се живее може?...
... Какво пропусна и забрави,
а бе единствено възможно
и ето как дойде до тука:
и днес измъчва те безбожно,
ненужна никому поука!...
Сега се правиш, че проблема
не е във теб и Самотата
и сменяш бързо тая тема
във спора труден със Съдбата,
но как във диалога сложен
със себе си, ще оправдаеш
в душата Празника отложен-
това дори сама не знаеш!...
... А като случат се в зареда
и тържества едни безкрайни,
то мъничката ти победа
е нейде да избягаш тайно...
Дори забравила навярно
рожденият си ден кога е-
не каниш никого отдавна...
Кой нещо да ти пожелае!...
Но във житейската си врява,
че си щастлива в Самотата
твърдиш и всеки да повярва
могъл би, освен теб самата!...
А то е като алкохола-
когато здраво те опие
не си признаваш доброволно,
дори Светът да ти се вие...
И Вятър есенен понесъл
сам сухи тръни из полята-
във порива си по е весел
от образа на Самотата...
...Каква Самотница Велика
от себе си направи, Боже!...
...И как във тоя Свят пък никой
да тръгне с теб не ти предложи!..
д-р Коста Качев
*всички образи и събития са напълно измислени,
но образът на Самотата е: ужасяващо реален.
© Коста Качев Все права защищены