10 dic 2015, 8:55  

Единаци

  Poesía
599 0 9

Единаци

аз и ти носим овчата кожа

нея я стрижат любящи овчари

вие вълкът и у мен и у теб

срещу всички уютни кошари

бяга от всякакви глутници

гледа право в очите глада

и прег(р)лъща наивни овчици

някъде някога вълчият бог

му показа какво е неволята

от капан жив се измъкваш

с прегризан от себе си крак

или изваждат те мъртъв

от кожата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Единакът и в овчата кожа,
    и в пътека със други да тича
    пак пробягва със хъс невъзможното
    и е горд, че остава различен...
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Голямо вдъхновение?! Едва ли... ! Не, не е това.
    vilflovers (Виолета Минчева) Благодаря за насърчението
    Wali (Виолета Томова) За мен е радост да те видя тук.
    Благодаря на всички!
  • Много харесах! Поздравления!!!Wali/Виолета Томова/
  • Образно,впечатляващо,вълнуващо!Поздрави,Лина!
  • Голямо вдъхновение си получила, Лина, за да напишеш този поетичен текст!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....