Единаци
аз и ти носим овчата кожа
нея я стрижат любящи овчари
вие вълкът и у мен и у теб
срещу всички уютни кошари
бяга от всякакви глутници
гледа право в очите глада
и прег(р)лъща наивни овчици
някъде някога вълчият бог
му показа какво е неволята
от капан жив се измъкваш
с прегризан от себе си крак
или изваждат те мъртъв
от кожата
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
и в пътека със други да тича
пак пробягва със хъс невъзможното
и е горд, че остава различен...