22 ago 2009, 22:31

Единак 

  Poesía
496 0 5

 

 

На тези, които ми помогнаха да се преоткрия!

 

 

 

Нима възможно е от слабост да обичаш,

когато чувстваш, че сред многото си сам?

Натежали спомени със болка са окичени,

а душата хвърлен камък, не е храм.

 

А ти седиш сред своите си, ала чужд си,

усещаш как пред теб разпада се светът.

Най-близките ти, всъщност, не са близки,

а само пешки върху черната дъска.

 

Нима възможно е от слабост да обичаш,

щом в глутница се чувстваш единак?

С различни пътища животът те пресича,

за да можеш сам да преоткриеш любовта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??