Единак

1 jul 2011, 12:23

Poesía » Otra

496 0 0

ЕДИНАК
До болка знам, че щом е хладно,
пустинно, диво на душата.
То значи да си ял, а гладен
да виеш сам срещу Луната.
Проточил врат, с вкопани лапи,
натегнат в струна виеш, виеш!
А тя, Луната де, е суха.
Как ти се иска да изпиеш
с години трупаната злоба,
че сам си бил. И сам ще бъдеш.
Е, нека, мислиш си, в утробата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Единак

Искате да прочетете повече?

Propuestas