ЕДИНАК

  До болка знам, че щом е хладно,
  пустинно, диво на душата.
  То значи да си ял, а гладен
  да виеш сам срещу Луната.
  Проточил врат, с вкопани лапи,
  натегнат в струна виеш, виеш!
  А тя, Луната де, е суха.
  Как ти се иска да изпиеш
  с години трупаната злоба,
  че сам си бил. И сам ще бъдеш.
  Е, нека, мислиш си, в утробата
  пак бил си сам, недей да пъдиш
  поне Луната - стара грешница.
  Ти приласкай я, вий, вий пак.
  Аз знам добре, Луна, приятелко -
  орисан съм. Да бъда единак...

  11.11.1994г.-гр. Пловдив