ЕДИНАК
До болка знам, че щом е хладно,
пустинно, диво на душата.
То значи да си ял, а гладен
да виеш сам срещу Луната.
Проточил врат, с вкопани лапи,
натегнат в струна виеш, виеш!
А тя, Луната де, е суха.
Как ти се иска да изпиеш
с години трупаната злоба,
че сам си бил. И сам ще бъдеш.
Е, нека, мислиш си, в утробата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация