Единак

8 jul 2022, 12:18

Poesía

248 4 3

Някой го нарича единак,
но старост, самотата съпровожда.
Лежи в снега и само мисли как,
да скрие от ловеца свойта кожа.

Раната неистово кърви,
душата му из спомените тича,
но в самота и кървави следи
не е забравил още да обича.

С очи целува кръглата луна
и воят му молитвено отеква.
Самотен без жена и без деца,
приел съдбата без да я упреква.

Дочува лай и знае, че ще мре,
ще пробва да надвие лошотата.
Последен вой към звездното небе,
зениците се давят от мъглата.

Отново изстрел. Лесно е, нали?
Страхът не влиза в битки, а се цели.
Сърцето спира в кървави следи.
Сълзи потичат от небето. Бели...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Жабокът (Гедеон)

2022-07-10T10:43:06+03:00

Чел съм повечето от стиховете, които си публикувал, но за мен този е, може би най-добрият и изпълнен със съдържание.
щураче (любимка)

2022-07-08T13:10:28+03:00

Браво! Моите възхищения за тази творба!
Eia (Росица Танчева)

2022-07-08T12:38:57+03:00

Силно въздействаща творба!