8 jul 2022, 12:18

Единак 

  Poesía
238 4 3

 

Някой го нарича единак,
но старост, самотата съпровожда.
Лежи в снега и само мисли как,
да скрие от ловеца свойта кожа. 

 

Раната неистово кърви,
душата му из спомените тича,
но в самота и кървави следи
не е забравил още да обича. 

 

С очи целува кръглата луна
и воят му молитвено отеква.
Самотен без жена и без деца,
приел съдбата без да я упреква. 

 

Дочува лай и знае, че ще мре,
ще пробва да надвие лошотата.
Последен вой към звездното небе,
зениците се давят от мъглата. 

 

Отново изстрел. Лесно е, нали?
Страхът не влиза в битки, а се цели.
Сърцето спира в кървави следи.
Сълзи потичат от небето. Бели... 


 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чел съм повечето от стиховете, които си публикувал, но за мен този е, може би най-добрият и изпълнен със съдържание.
  • Браво! Моите възхищения за тази творба!
  • Силно въздействаща творба!
Propuestas
: ??:??