Единак
Някой го нарича единак,
но старост, самотата съпровожда.
Лежи в снега и само мисли как,
да скрие от ловеца свойта кожа.
Раната неистово кърви,
душата му из спомените тича,
но в самота и кървави следи
не е забравил още да обича.
С очи целува кръглата луна
и воят му молитвено отеква.
Самотен без жена и без деца,
приел съдбата без да я упреква.
Дочува лай и знае, че ще мре,
ще пробва да надвие лошотата.
Последен вой към звездното небе,
зениците се давят от мъглата.
Отново изстрел. Лесно е, нали?
Страхът не влиза в битки, а се цели.
Сърцето спира в кървави следи.
Сълзи потичат от небето. Бели...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чел съм повечето от стиховете, които си публикувал, но за мен този е, може би най-добрият и изпълнен със съдържание.
-
Браво! Моите възхищения за тази творба!
-
Силно въздействаща творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
