Единак
Някой го нарича единак,
но старост, самотата съпровожда.
Лежи в снега и само мисли как,
да скрие от ловеца свойта кожа.
Раната неистово кърви,
душата му из спомените тича,
но в самота и кървави следи
не е забравил още да обича.
С очи целува кръглата луна
и воят му молитвено отеква.
Самотен без жена и без деца,
приел съдбата без да я упреква.
Дочува лай и знае, че ще мре,
ще пробва да надвие лошотата.
Последен вой към звездното небе,
зениците се давят от мъглата.
Отново изстрел. Лесно е, нали?
Страхът не влиза в битки, а се цели.
Сърцето спира в кървави следи.
Сълзи потичат от небето. Бели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
