Един(Е)ние
С гордо вдигната глава вървиш по пътя кален.
Оглеждаш се, не виждаш никой, чудиш се. Дали си странен?
Нозете ти в лепкава тиня от лъжи нагазват.
Защо си сам? Къде са другите? Наистина ли се преструват?
Усещаш, че започваш да потъваш – дърпан си надолу.
Вдигаш поглед към небето - молиш се за чудото Господно.
Твърдо убеден – искаш да подадеш ръка на всекиго от тях.
Не искаш да виждаш как давят се в грехове-лъжовни – това е най-големия ти страх.
Предпочиташ да помагаш – това е начина по който си изплувал.
Целта ти да докоснеш другите със жезъла на истината – да започнеш да лекуваш.
Открит решен си да застанеш, оковите лъжовни да покажеш. ...