Един(Е)ние

С гордо вдигната глава вървиш по пътя кален.
Оглеждаш се, не виждаш никой, чудиш се. Дали си странен?
Нозете ти в лепкава тиня от лъжи нагазват.
Защо си сам? Къде са другите? Наистина ли се преструват?
Усещаш, че започваш да потъваш – дърпан си надолу.
Вдигаш поглед към небето - молиш се за чудото Господно.
Твърдо убеден – искаш да подадеш ръка на всекиго от тях.
Не искаш да виждаш как давят се в грехове-лъжовни – това е най-големия ти страх.
Предпочиташ да помагаш – това е начина по който си изплувал.
Целта ти да докоснеш другите със жезъла на истината – да започнеш да лекуваш.
Открит решен си да застанеш, оковите лъжовни да покажеш.
Желаеш да ги счупиш, сочейки ги с правдата да ги премажеш.
Аз знам, ще бъде трудно да докоснеш всеки – измамата е умело скрита.
Болката си преглътни, с надежда чиста докосваш ти.
Рискуваш да останеш неразбран – продължавай да се бориш.
Преструвките-лукави и фалшивите игри нищо те не струват.
Започваш да се бориш срещу имитаторите – за това си струва.
Трудно е да намериш друг от своя род-свещен.
Неистинските маски махаш – гримасите виждаш как разваляш.
Сега момента е настъпил – ръка на всекиго подаваш.
Обръщаш се с огнен меч – студа в сърцата разтуптяваш.
Очите-заслепени измиваш със сълзи-горещи.
Пламъка разпалваш в душите грешни.
Благодарение на теб, знам сам няма да остана.
Обединявам сили с теб – към каузата ти се присъединявам.
На всеки ще подам ръка – от блатото ще го издърпам.
Сърцето ми обзето от любов туптейки-силно, мрака ще разпръсква.
Бленувам да докосна като теб и предам на другите урока.
Със светлина да се обгърнат това е нашата заръка.