12 nov 2007, 14:39

Единна мечта

1.2K 0 6
Когато бяхме деца, не подозирахме, че съществува любовта.Но животът си върви, но макар и късно разбрахме това, че боли от любовта.Вече осъзнати и малко грубовати,търсим сродната душа, нежност и тъга да споделимпред погледа на щастливата звезда,събрала  ни  в нощта, за да споделят една  съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Стоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!Намери сродната си душа!Давай всичко за нея със сърцето си!
  • Ох!
    Защо съм толкова лоша и критична... трябва да свиквам пак явно
  • Много хубаво стихотворение !!!
  • Прекрасно е!!!
    Поздравления за хубаво написаното стихче!6++
  • Вече осъзнати и малко грубовати,
    търсим сродната душа, нежност и тъга...
    Хубаво казано - детето в нас малко по малко си отива, за жалост...но не съвсем. Хванал си този момент и това топли душата . Поздравления !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...