12 нояб. 2007 г., 14:39

Единна мечта

1.2K 0 6
Когато бяхме деца, не подозирахме, че съществува любовта.Но животът си върви, но макар и късно разбрахме това, че боли от любовта.Вече осъзнати и малко грубовати,търсим сродната душа, нежност и тъга да споделимпред погледа на щастливата звезда,събрала  ни  в нощта, за да споделят една  съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!Намери сродната си душа!Давай всичко за нея със сърцето си!
  • Ох!
    Защо съм толкова лоша и критична... трябва да свиквам пак явно
  • Много хубаво стихотворение !!!
  • Прекрасно е!!!
    Поздравления за хубаво написаното стихче!6++
  • Вече осъзнати и малко грубовати,
    търсим сродната душа, нежност и тъга...
    Хубаво казано - детето в нас малко по малко си отива, за жалост...но не съвсем. Хванал си този момент и това топли душата . Поздравления !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...