12 нояб. 2007 г., 14:39

Единна мечта

1.2K 0 6
Когато бяхме деца, не подозирахме, че съществува любовта.Но животът си върви, но макар и късно разбрахме това, че боли от любовта.Вече осъзнати и малко грубовати,търсим сродната душа, нежност и тъга да споделимпред погледа на щастливата звезда,събрала  ни  в нощта, за да споделят една  съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!Намери сродната си душа!Давай всичко за нея със сърцето си!
  • Ох!
    Защо съм толкова лоша и критична... трябва да свиквам пак явно
  • Много хубаво стихотворение !!!
  • Прекрасно е!!!
    Поздравления за хубаво написаното стихче!6++
  • Вече осъзнати и малко грубовати,
    търсим сродната душа, нежност и тъга...
    Хубаво казано - детето в нас малко по малко си отива, за жалост...но не съвсем. Хванал си този момент и това топли душата . Поздравления !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...