Едни очи красиви
с едно сърце, несравними.
Една изгаряща милувка
в тъй очаквана целувка.
И един спомен незабравим,
задушаващ ме като огнен дим.
И една весела усмивка,
смятана от някои като недомлъвка.
Как нужна ми е тя сега,
за да вдъхне сили на моята душа,
но макар и да не я виждам аз сега
радвам се, че я имах в един миг от ВЕЧНОСТТА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Женя Михайлова Todos los derechos reservados
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
