Едни очи красиви
с едно сърце, несравними.
Една изгаряща милувка
в тъй очаквана целувка.
И един спомен незабравим,
задушаващ ме като огнен дим.
И една весела усмивка,
смятана от някои като недомлъвка.
Как нужна ми е тя сега,
за да вдъхне сили на моята душа,
но макар и да не я виждам аз сега
радвам се, че я имах в един миг от ВЕЧНОСТТА!
© Женя Михайлова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
