Едни очи красиви
с едно сърце, несравними.
Една изгаряща милувка
в тъй очаквана целувка.
И един спомен незабравим,
задушаващ ме като огнен дим.
И една весела усмивка,
смятана от някои като недомлъвка.
Как нужна ми е тя сега,
за да вдъхне сили на моята душа,
но макар и да не я виждам аз сега
радвам се, че я имах в един миг от ВЕЧНОСТТА!
© Женя Михайлова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
