Едни очи красиви
с едно сърце, несравними.
Една изгаряща милувка
в тъй очаквана целувка.
И един спомен незабравим,
задушаващ ме като огнен дим.
И една весела усмивка,
смятана от някои като недомлъвка.
Как нужна ми е тя сега,
за да вдъхне сили на моята душа,
но макар и да не я виждам аз сега
радвам се, че я имах в един миг от ВЕЧНОСТТА!
© Женя Михайлова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
