Родих се и бяхме всички равни,
голи, боси и уплашени.
Нададох вик от болка
и ти, нали и теб те заболя.
Усетих мраз, светлина очите ми прободе,
груби длани ме откъснаха от утробата позната.
Студено бе и страшно,
нима това бе края,
и ти това се питаше, нали.
И тогава проумях - това не може да е края,
аз съм жива, сега започва живота ми на таз земя.
Потънах в най-сладката прегръдка, ...