Единствена

29 abr 2012, 0:10

Poesía » De amor

577 0 2

Една-единствена си в сянката

на изморените от търсене очи.

Едва откъсната от влагата

на скорошно пресъхнали сълзи.

И отпечатъка ти още се усеща

на устните с болка стиснати,

забравили копнеж и нежност,

отхвърлили и думите дори.

А клоните все още шепнат

за чувствата излъгани.

И вятърът напомна нещо...

Какво ли беше, припомни!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.