Единствена
Една-единствена си в сянката
на изморените от търсене очи.
Едва откъсната от влагата
на скорошно пресъхнали сълзи.
И отпечатъка ти още се усеща
на устните с болка стиснати,
забравили копнеж и нежност,
отхвърлили и думите дори.
А клоните все още шепнат
за чувствата излъгани.
И вятърът напомна нещо...
Какво ли беше, припомни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Димитрова Всички права запазени
Браво!