Apr 29, 2012, 12:10 AM

Единствена 

  Poetry » Love
625 0 2

Една-единствена си в сянката

на изморените от търсене очи.

Едва откъсната от влагата

на скорошно пресъхнали сълзи.

 

И отпечатъка ти още се усеща

на устните с болка стиснати,

забравили копнеж и нежност,

отхвърлили и думите дори.

 

А клоните все още шепнат

за чувствата излъгани.

И вятърът напомна нещо...

Какво ли беше, припомни!

 

 

 

 

© Светла Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??